Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
20.03.2021 16:30 - Солта губи силата си - първа част
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          В навечерието на Неделя Православна, ви предлагаме в 3 поредни части 

Слово на Архиепископ Аверкий от 1967 г., посветено на 100-годишнината от кончината                                           на  Св.  Игнатий Брянчанинов  /1807 – 1867/:

                            image 

"Нашето време е като че ли последно. Солта губи силата си (Мат. 5:13). У висшите пастири на Църквата е останало слабо, смътно, неправилно и объркано разбиране на буквата, убиваща духовния живот в християнското общество и унищожаваща християнството, което е дело, не буква. Тежко е да видиш, на кого е поверено и в чии ръце е попаднало Христовото стадо, на кого е предоставено неговото ръководство и спасение! Вълци, облечени в овча кожа, които се разкриват и се познават по делата и плодовете им. Но, всичко това става по Божие допущение. Нека онези, които се намират в Юдея да бягат в планините (срв. Мат. 24:16)".

С такива думи е характеризирал още преди повече от 100 години църковния живот, на който е бил съвременник, великият светилник на Руската църква, големият подвижник и духовен писател - наставник на Православното християнско благочестие, епископ Игнатий Брянчанинов.

Нямаме ли ние още по-голямо основание да повторим тези негови страшни, предупреждаващи думи в наши дни? Тъкмо в това отношение - на пълен духовно-нравствен упадък, достигнал до крайните си предели, животът през последното столетие, особено от времето на катастрофата, разтърсила Православна Русия, действително е отишъл далече напред.

Печален прогрес, който ясно свидетелствува по богомъдрите думи на светител Игнатий Брянчанинов за приближаването на края на света!

Ето например, как той говори за съвременната епоха в заключението на своя "Отечник": "След като видяхме какво е представлявала древността, нека сега обърнем поглед към нашата съвременност. Какво можем да кажем ние за себе си? Как да живеем, как да постъпваме? Отговор на тези въпроси намираме у древните отци. Те са предсказали нашето положение. Те са ни предначертали и как да постъпваме при това положение. "В последните времена - е казал един от тях - онези, които истински ще служат на Бога, благоразумно ще се скрият от хората и няма да извършват пред тях чудеса, както в нашето време. Те ще вървят по пътя на деятелния духовен живот, пропит със смирение, и в Царството небесно ще се окажат по-велики от отците, които са се прославили с чудотворство." (4-ти отговор на преп. Нифонт). Какво дълбоко наставление, какво утешение за нас се крие в пророческите думи на този знаменосец и духоносен отец!"

Затова, там където има много шум, самореклама, търсене на популярност, т. е. където явно липсва смирението, а се вижда стремеж към слава, към издигане на себе си в очите на другите с действителни или преувеличени, мними трудове и заслуги - там няма истинско богоугождение. "Там има само едно лицемерие", привежда епископ Игнатий думите на св. Тихон Задонски.

"Бой се от това лицемерие - поучава по-нататък епископ Игнатий. - Бой се от лицемерието преди всичко в самия себе си, а след това и в другите. Бой се от него, тъкмо защото то е характерно за нашето време и може да зарази всеки, който се отклони макар и най-малко към лекомислено поведение... Преследвай лицемерието в себе си, гони го от себе си. Отдели се от множеството заразени от него хора, действуващи съзнателно и несъзнателно под негово влияние, прикриващи служението си на света със служение на Бога, търсенето на временни блага с търсене на вечни блага, прикриващи под маската на святост един порочен живот и душа, всецяло предадена на страстите."

Това е първата характерна черта, особено присъща на нашето време, която епископ Игнатий разкрива като опитен познавач на духовния живот, предпазвайки ни от нея.

Втората черта, която светителят Игнатий неведнъж посочва в своите творения, това е изчезването на благодатните наставници на истински духовно-нравствен живот, и във връзка с това - едно явление, което е особено важно да знае и помни в наше време всеки, който искрено търси спасение - умножаването на лъжеучителите, заблудени от бесовска измама и въвличащи след себе си целия свят в тази измама. Необходимо ни е двойно по-голямо внимание, както многократно ни предпазва в своите трудове епископ Игнатий, за "да не помислим вълка за пастир" и да не се доверим лекомислено на човек, който може да погуби душата ни, като я поведе по лъжлив път. По думите на епископ Игнатий нашето време е време, в което крайно ще намалеят духоносните наставници. Да се намери истински "старец", каквито са били старците - наставници от първите векове на християнството, е вече невъзможно и затова много по-безопасно е да се ръководим от Свещеното Писание и светоотеческите творения.

Трета характерна черта на нашето време - това е необикновеното умножаване на съблазните - най-различни, от всякакъв вид. Всички те ще отвличат човека от искреното, нелицемерно служение на Бога.

"Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат" (Мат. 18:7) е предвъзвестил нашият Господ Иисус Христос. И идването на съблазните е допуснато от Бога, както и нравственото бедствие, причинено от тях. Към края на света съблазните ще станат така много и така силни, че "понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще истине любовта" (Мат. 24:12) и "Син Човеческий кога дойде, ще намери ли вяра на земята?" (Лук. 18:8). "Земята Израилева" - Църквата, ще бъде "поразена от меч" - от убийственото насилие на съблазните и "ще опустее" (Иез. 38:18 - по слав. прев.).

Тогава животът по Божиите заповеди ще стане много труден. Той ще стане такъв, защото за живеещите сред съблазните ще бъде невъзможно да не се поддадат на тяхното влияние. Както ледът, когато върху него действува топлината, губи своята твърдост и се превръща във вода, така и сърцето, изпълнено с добра воля и подхвърлено на влиянието на съблазните, особено когато това влияние е постоянно, се отпуска и се променя към зло.

"О, бедствено време! О, бедствено състояние!" - възкликва светител Игнатий, съзерцавайки пагубното зрелище на съблазните. "Какво нравствено бедствие, незабележимо за недуховните хора, но несравнимо по-страшно от всички потресаващи видими бедствия. О, бедствие, което започва във времето и не завършва във времето, но преминава във вечността! О, бедствие на бедствията, разбираемо само за истинските християни и истинските монаси и неразбираемо за онези, които то ще порази и погуби!"

Тази духовна слепота, от която са заразени едва ли не по-голямата част от съвременните хора, наричащи се даже християни (уви, сред тях има и немалко християнски свещенослужители!), както и всички съблазни, които се умножават от ден на ден и правят все по-труден живота по Бога - всичко това по думите на епископ Игнатий е явен признак за вече започналото и бързо напредващо в наши дни Отстъпление, предсказано от св. ап. Павел в неговото второ послание до Солуняни (2 Сол. 2:3).

"Животът по Бога, - казва епископ Игнатий, - ще стане много труден поради всеобхватността на Отстъплението. Умножилите се отстъпници, наричащи себе си и външно представящи се за "християни" (! !), с това по-лесно ще могат да преследват истинските християни. Те ще ги обградят с безчислени козни, ще поставят безбройни препятствия пред тяхното добро намерение да се спасяват и да служат на Бога, както казва св. Тихон Задонски. Те ще действуват против Божиите раби и със силата на властта, и с клевети, и с лукави хитрости и козни, и с различни измами, и с жестоки гонения... В последните времена истинският монах (разбира се, това се отнася не само за монасите, но и за всички истински християни) едва ще може да намери някое далечно, скрито убежище, за да може в него малко по-свободно да служи на Бога, без да бъде въвлечен насила от Отстъплението и от отстъпниците в служение на сатаната.

Колкото повече напредва времето, толкова по - тежко ще става то. Духът на християнството - незабелязано за суетящата се и служеща на света тълпа, но твърде забележимо за онези, които бдят над себе си, - се отдалечава от хората, като напуска света и го предава в ръцете на неговото падение. Изпълнява се предсказаното в Писанието за Отстъплението от християнството на същите народи, които някога са преминали от езичеството към християнството. Отстъплението е предсказано с най-голяма яснота от Св. Писание и свидетелствува за това, колко вярно е всичко, казано в него."

Ето защо истинският, правилно вярващ християнин не бива да изпитва никаква "паника" пред мрачната картина на Отстъплението, от което така наивно и неразумно се боят някои хора, предпочитащи да "не го забелязват" и да мълчат за него. Истинският християнин знае от думите на самия Спасител, че всичко това "трябва да стане" (Марк 13:7; Лук. 21:9), и той не бива да затваря очи пред действителността, а трябва напълно съзнателно да се отнася към това, което става, правилно да преценява и претегля всички събития, в които се проявява Отстъплението, за да знае как да се държи при тези обстоятелства и да не бъде увлечен от потока на Отстъплението, което може да стане незабелязано за самия него при небрежност и недостатъчно внимание.

"Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка..."

Какво означава това? Нима трябва да се примирим с Отстъплението и сами да участвуваме в него? - Не, разбира се! А ето какво:

"Отдръпни се, опази се от него самият ти - повече не се иска от тебе. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото влияние!"

Ето, защо е престъпно да се мълчи за Отстъплението, да залъгваме себе си и другите, че всичко е наред и няма за какво да се безпокоим:  макар да не е по нашите сили "да спрем Отстъплението с немощната си ръка", дългът на християнската любов ни повелява не само "да се отстраним", "да се предпазим от него", но да предпазим и нашите ближни, ако те самите не го виждат и не го забелязват. В подобни случаи трябва винаги да помним прекрасните думи на един от най-великите стълбове на нашата Православна Църква, св. Григорий Богослов:  "С мълчание се извършва предателство към Бога". Не бива да се мълчи за онова, което е най-важно: спасението на човешките души! От известно време насам Отстъплението е започнало да се извършва бързо, свободно и открито. Това несъмнено ще има най-печални последици. Нека бъде Божията воля!“

Нима това не е очевидно за нас? Още сравнително неотдавна изглеждаше съвсем невъзможно това пълно безсрамие в религиозно-нравствения живот на хората, което се върши сега пред очите ни и стига до пълно отречение от Христа, до отхвърляне на всякакви религиозно-нравствени устои и до открито служение на сатаната. В наши дни е станало страшна действителност не само тайното, скрито, но и явното, открито гонение, стигащо до проливане кръвта на изповядващите Христовата вяра. И немислимо е да се прави някакво сравнение между това съвременно гонение на Христовата вяра във всичките му разновидности и гонението по времето, когато е изгрявало християнството. Тогава християните са били преследвани от езичници, непознаващи истинския Бог - Христа, а сега яростно, ожесточено, и злобно гонят Христовата вяра хора, които отлично знаят за Христа и за проповядваното от Него възвишено учение. Много често те са съзнателни отстъпници от Христовата вяра, продали душата си на сатаната заради земни блага.

Архиепископ Аверкий /Таушев/, РЗЦ

Край на първа част





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816592
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия