Днеска чух, че свободата
ни била подарена на тепсия,
че русите са врагове, не братя
и чужда ни е матушка Русия.

Че нямало е робство и кланета,
а някакво съжителство идиотско,
че сухи са очите на Венета
и е безкрил копнежа на Бенковски.

Това го чух от хора покрай мене,
с които всеки ден живота боря.
И паднал в паметта си на колене,
решил да млъкна, вместо да говоря.

Мълча пред хилядите, гнили кости
потънал между тях от срам в земята.

Мълча пред Шипка, Шейново.... и Господ,
дочул вика им "Грабвайте телата-а-а"!
Мълча пред Перущица и Батак,
пред спомен за писъците
в схлупената черква,
 
пред майката на онзи куп огромен
с пробитите от ятагана черепи.
Мълча пред тайните и тесни друми,
в които Дяконът едничък броди,
 
на Каблешков пред кървавите думи
изписали в душите ни "Свободен!".
Мълча пред Плевен и пред Ески Зара,
обляна в кърви и опожарена.

Мълча пред знамето с Кръст от Самара
и всичките загинали под него.
Мълча пред вопъл " Де е Караджата?...
Аз искам, сестро, тука да загина".....

Мълча!
 
И от мълчанието капят сълзи,
които падат вътре в мене.
България празнува свободата,
но някак си празнува разделена.....

  /Не знам кой е авторът/