Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2016 20:41 - Още едно разбито сърце
Автор: lubboff Категория: Хоби   
Прочетен: 2978 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 12.04.2017 19:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              Разделиха се по негово желание. Тя седеше на пейка в парка и го гледаше как се отдалечава и напуска живота й завинаги. Сърцето й заби учестено, очите й се напълниха със сълзи , нямаше сили да стане от пейката.  Не беше  усетила, че се е смрачило , защото макар и физически да беше там,  цялото й съществуване беше устремено към една единствена цел – да се върне назад във времето.

 Спомняше си онзи летен ден, в който се запознаха. Тя седеше на любимите си стълби , които се спускаха над булевард „ Дондуков” и четеше „ Престъплениe и наказаниe” на Достоевски. Изведнъж той се появи, седна до нея и започна да коментира главния герой Расколников. Хареса го веднага и имаше чувството, че го познава от предишен живот. От този момент нататък, те станаха неразделни. Пътуваха, разхождаха се, говореха си с часове и тя се влюби за първи път.  Сякаш любимата й мисъл на Уолт Уитман „ Бяхме заедно, а останалия свят го забравих,”която си беше повтраряла  като мантра стотици пъти преди да заспи, се сбъдна . Тя бе убедена, че той е сродната й душа и ще са заедно цял живот. Двамата бяха студенти – тя учеше медицина, а той финанси. Отдадени един на друг, опиянени от любов, всеки от тях си поставяше високи цели и ги постигаше. Винаги намираха време един за друг и най-хубавото беше, че  и двамата пазеха детето в себе си и умееха да се радват на малките неща като красива гледка, горещ шоколад или интересна книга. Никога нямаше да забрави третата им среща, защото  тогава я заведе на любимото си място в София. Това беше китната трамвайна спирка „ Вишнева” в Лозенец. Дали защото бяха на любимото му място  и се чувстваше по-самоуверен  или заради къщата с дървени капаци, сгушена в гората, там той я целуна за първи път.

 Тъкмо си спомняше четвъртата им среща, когато излезна леден и пронизващ вятър , типичен за края на месец ноември,който я накара да се върне обратно в реалността. Едвам стана от пейката, чувстваше се зле, не можеше да си поеме дъх. Вървеше по улица „ Иван Шишман” и тогава сие сети, че там беше неговият апартамент, а  днес се бяха разделили. Погледна часовника беше десет часа вечерта, а  тя трябваше да се прибере при родителите си, вместо при него. Стомахът й се сви, имаше чувството, че ще умре на улицата , но събра последни сили и  се запъти към  метрото. Стигна вкъщи, където родителите й вечеряха шопска салата, пиеха ракия и както всяка вечер критикуваха българските политици. Тя ги поздрави и  веднага отиде в стаята си. Тази вечер  щеше  да бъде една от най-трудните в живота й , защото бе свикнала да си ляга сгушена в него, той да я гали по косата, да си разказват как е минал денят им и чак след това да заспиват. Сега за първи път от две години бе сама в леглото си, чувстваше се съкрушена, сви се в ембрионална поза и заплака.

Цяла седмица не стана от леглото, носталгията по отминалите времена я съсипваше, слабееше и плачеше. Майка й се притесни за нея и звънна на единствения човек, който можеше да я ободри – дядо й. Той , както винаги дойде с ореховки, направи горещ шоколад и тихо влезе в стаята й и седна на леглото. За разлика от родителите й, той не задаваше излишни въпроси. Само я погали по косата, усмихна й се и й подаде чашата с шоколада и една ореховка. Пред него, тя  изля душа си, а той я слушаше внимателно. Разказа й за първия път, в който едно момиче е разбило и неговото сърце и сподели с нея, че това, което му е помогнало да се излекува бил един съвет от най-добрия му приятел. Рецептата се състои в следното: " пътувай, спортувай, предизвиквай себе си и сбъдвай мечтите си". Според неговия приятел ,човек трябвало винаги да живее на мига, особено когато става въпрос за любовта: и  ако някой, с който си бил  щастлив, дойде при теб и поиска свобадата си, ти си длъжен да му я дадеш. Колкото и да те боли не трябва да се отдаваш на тъгата, обвиненията и мрачните мисли. Вместо това трябва  да си ги спомниш всички хубави моменти , да се усмихнеш и да продължиш нататък.

Тази история я трогна и накара да стане от леглото. Върза косата си на опашка и отиде на лекции, започна да излиза с приятели и да тича всеки ден. В началото правеше всичко като робот и не забелязваше какво се случва около нея.Докато един ден след сутрешното тичане, не се почувства свободна, разбра че иска да стане хирург и да скочи с бънджи.

С тази история, дядо й успя да  я върне към живота и да я накара да осъзнае, че не можеш да накараш някого да те обича насила. Вместо това трябва да се пуснеш по течението да се наслаждаваш на мига.  А ако  междувременно, някой ти разбие сърцето трябва да си дадеш време да се излекуваш, като правиш най-различни неща. 
             Казват, че първата любов е най-силната , от нея боли най-много и я помниш винаги, така беше и с нея: до края на живота си, дори и след като се ожени,  всяка неделя ,тя си слагаше любимата рокля,обуваше високи токчета, гримираше се и отиваше на спирка„ Вишнева”. Заставаше пред малката къща с дървените капаци, затваряше очи и се връщаше назад във времето, където отново преживяваше първата си целувка с него…
                                                                                                                             Любов Христоваimage




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Има ли я още къщата на спирка "Вишнева"?
27.11.2016 19:51
Там имаше и чешма, но от години не съм минавал :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubboff
Категория: Хоби
Прочетен: 58251
Постинги: 16
Коментари: 40
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031