С благодарност, която не може да се изрази с думи, на моя добър приятел Озел Адамс, който ме свърза с Бога! Бог да бъде с тебе винаги, брате! Амин!

Да изпуснеш шанса си... Времето тече, времето не спира-така казват хората. Вярно е! Тези от нас които вече са поживели на тази земя знаят, че вчера бяхме деца. Но приключва ли всичко с нашата смърт? Възможно ли е да сме направени така "страшно и сложно" само за да се явим за един миг и да изчезнем отново-за винаги? Какъв е смисъла на това? Няма такъв. Но тогава-има ли нещо друго? Има ли както обичат да се изразяват-"задгробен" живот? И как е възможно хем да е свързан с гроба-смъртта; хем да е живот? Двете неща взаимно се отричат. Не-определено няма такова нещо. Ако ще е живот-значи човек живее. Ако е свързан с гроба-значи човекът е починал. А е интересно-веднъж вървях покрай едни гробища. В САЩ те са различни-или някои от тях са. Някои имат паметници, други цели сгради-мавзолеи, някои пък само китка цветя на гроба. Гледах ги и си мислех: защо хората плачат на гробищата? Нали вярват, че близките им вече са в рая?... Не изглежда да плачат от радост де-това искам да кажа. В Америка има едно такова изказване: "Всички искат да отидат в рая; никой не иска да умира".

Но нека се върнем на шанса. Ясно е, че нашият живот не е само миг. Разбира се, че е много по-дълъг. Мигът е само пробният ни период-ставаме ли за добрата част на вечният живот или не. Е-ако не ставаме за добрата-пак ще живеем вечно, но няма да е приятно. А вечно, както знаете-е много дълго-о-о-о... И в двата вариянта. И така-за шанса.

Някой си имал възможността да започне много добра работа-и интересна, и високо платена. Казал му за нея негов добър приятел, който познавал възможностите му. Човекът обаче започнал да се занимава с това-онова и минало време докато се сетил, че приятелят му споменал за тази работа. Пак се замисли по въпроса, но този път пък решил, че той заслужава много повече от такава работа-с неговите възможности и знания. Не-май няма смисъл-ще изпадне нещо още по-добро. Минало още някое време-човекът отново се залисал в житейските си неща. И уж все важни, пък то като погледне човек от страни-пълна суета. Кой знае-може би великите хора са малко отнесени.

Един ден отново дошъл приятелят му. Седнали, пийнали по бира, поговорили за това-онова. Приятелят му обаче имал нещо да го пита. И човекът, понеже бил доста наблюдателен-забелязъл това. Какво искаш да ми кажеш-попитал го той. Ами мислех си-тази работа-помниш я де, дето ти казах за нея-все още си търсят подходящият човек. Аз мисля, че ти си точно за такава работа, а се чудя, защо не пробваш поне? Какво ти пречи да опиташ? Човекът се замислил. А защо все пак да не опитам-какво ще загубя? Ако нещо не ми хареса-винаги мога да напусна-нали? Приятелят му си отишъл, а този все за това си мислел. Легнал да спи, но сън нещо не го хваща-ами ако не ми хареса? Ако не е това, за което приятелят ми казва, че е?

И тук, сестри и братя разбира се има два вариянта-човекът се обадил на другият ден на този работодател и насрочили интервю. Облякъл се подходящо и отишъл точно на часа-както му е реда. Посрещнали го радушно, поприказвали, обяснили му за какво става въпрос. Човекът разбрал-това именно е търсил цял живот! Как така не го е намерил по-рано? Може би защото по-рано не е бил още готов за тази работа? Сигурно е така... И от тук нататък нещата поели своя път-добър път.

Вторият вариянт-заспал човека, на сутринта се събудил с главоболие. Дали бил спал на криво или нещо друго-кой знае. Сетил се за вчерашният разговор, но бързо-бързо си казал-това явно не е за мене. Какво толкова-ще изпадне нещо още по-добро. После се сетил още един-два пъти, но отхвърлил мисълта. Дори и не пожелал да се обади на тази фирма. Какво пък толкова-работа има под път и над път-при това аз зная способностите си-мога нещо много по-велико и там именно ще проявя способности и възможности.

Е, годините си текат, идва ден в който нашият живот приключва. Как мислите, сестри и братя-дали този човек не е пропуснал шанса си?