Много тайни общества проповядват митове за произхода на Земята и човечеството, които се различават от юдео-християнската версия, представен в Стария завет на Библията. Един от тези митове засяга анунаките - група, която древните шумери, авторите на първата записана история на човечеството, смятат за астронавти, слезли ,,от небесата", за да влияят и да контролират човешките дела.
Според близкоизточния учен Закария Сичин:
Всички древни народи са вярвали в богове, които са слезли от небесата и които могат да се издигнат към тях когато поискат. На тези приказки обаче никога не се е вярвано, те са били наречени от учените... митове.

Смята се, че в Стария завет анунаките са наречени Nefilim, което означава: ,,Онези, които са били изхвърлени долу". Съвременните Библии често наричат Nefilim ,,исполини" (Битие 6:4).
Според преводите на шумерските текстове Земята е формирана преди четири милиарда години, когато планетата Нибиру, имаща епилептична орбита около слънцето като тези на кометите, е преминала твърде близо до голяма планета, наречена Тиамат. Гравитационните сили са причинили разпадането на Тиамат, формирайки Земята и астероидния пояс. По време на сблъсъка една от луните на Нибиру е напуснала орбитата около нея и се е превърнала в земната Луна. Шумерите пишат, че анунаките са пристигнали на земята преди 450 000 години, по време на втората Ледникова епоха. Нибиру, която е три по-голяма от Земята, имала орбита, която я водела много извън орбитата на най-далечните планети, но един път при всяка от обиколките си около снъцето силно се доближавала до Земята, причинявайки огромни промени в климата
Според легендата именно докато двете планети са били много близко една до друга анунаките са дошли на Земята с космически кораби и са установили щабквартирата си в Месопотамия. Водачът на Нибиру, както се пише, е Ану, който останал на родната си планета, но изпратил на земята двамата си синове Енлил и Енки.
Синовете надзирават колонизацията на Земята. Заради голямата разлика в орбитите на нашите планети това, което е няколко хилядолетия за човешките същества, е само година за анунаки. Посетителите използват труда на анунаките, за да работят в златни мини. (Предположението, че в предисторически времена се е копаело за злато е подкрепено от доказателства, открити от Англоамериканската корпорация през 70-те години на XX век. В Южна Африка те откриват доказателства за мини, които датират отпреди 100 хиляди години).

Според д-р Дейвид Хори, бивш професор по биологична антропология в Щатския университет на Колорадо, в книгата му ,,Humanity"s Extraterrestrial Origins", обикновените анунаки са копали за злато на Земята в продължение на сто хиляди години, докато не въстават преди около 300 000 години.
Хорн пише:
Енлил, техният върховен главнокомандващ, искал жестоко да ги накаже и свикал Съвета на великите анунаки, включващ баща му Ану. Ану изпитвал по-голямо съчувствие към теглото на миньорите анунаки. Той разбирал, че работата на миньорите е много трудна и че нещастието им е голямо. Чудел се... дали няма друг начин за получаване на злато. На този етап Енки предложил да бъде създаден Примитивен работник, ,,Adamu", който може да поеме трудната работа. Енки посочва, че примитивният хуманоид - това, което наричаме ,,Homo Erectus" или тясно свързан с него хуманоид - е широко разпространен в Африка, където работи той.

И така яйцеклетката от женски хуманоид била комбинирана със сперматозоидите на мъж от анунаките и резултатът е първото човешко същество. Създадени са първите хора, размножени като робска работна ръка.
Шумерите пишат:
Когато за пръв път е било създадено обличането с дрехи, ядели растения с уста като овце и пиели вода от рововете. Първоначално тъй като били кръстоска, хуманоидите не можели да се възпроизвеждат. Според легендата един мъжки хуманоид, ,,Adamu", е клониран в женска форма, така че човешките същества да могат да се възпроизвеждат. Този процес сигурно е бил основата на библейската история за Ева, която е създадена от реброто на Адам.
Светата Библия на крал Джеймс (Битиес 6:2) казва: ,,Тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше".

Според д-р Хорн:
Анунаките се отнасяли зле към създадените от тях роби, точно както ние се отнасяме към домашните животни, които просто експлоатираме, например добичетата. Робството в човешките същества е често срещано от първите известни цивилизации почти до наше време. Може би не бива да ни изненадва, че анунаките са били самомнителни, дребнави, жестоки, склонни към кръвосмешения, изпълнени с омраза - почти всяко отрицателно прилагателно, което човек може да измисли. Доказателствата сочат, че те са карали робите си да работят почти до смърт, с твърде ограничено състрадание към теглото им като хора. Въпреки това анунаките в крайна сметка решават да дадат на човечеството първата му цивилизация - шемерската.

Преди дванадесет хиляди години Нибиру още веднъж преминава през Слънчевата система. Анунаките, които живеят на Земята, се връщат в космоса с техните космически кораби, за да избегнат катаклизмите в климата, които близкото преминаване на Нибиру ще предизвика. Оставят хората на Земята да умрат. Според шумерската история обаче преди да се върне на родната си планета, Енки дава ,,тайните на боговете" на един от човешките си помощници - Утнапищим - и му казва да построи лодка. Тези тайни несъмнено са свързани с генното инженерство. Така Утнапищим оцелява от катаклизмите и когато климатът се нормализира, отново поставя началото на човешкия и животинския живот. Очевидно в Стария завет Утнапищим е известен като Ной, а климатичните катаклизми, причинени от преминаването на Нибиру близо до Земята - арктическия лед, който се е спуснал във водата и е причинил повишаване на нивото й по целия свят - са известни като Големия поток.
Преди потопа хората, които не са били роби на анунаките, събирали храната си. След потопа те станали фермери. Не е известно как са били научени тайните на селскостопанската работа. Анунаките се връщат на Земята след потопа и решават да разделят човечеството. Решават, че хората ще са по-лесни за управление по този начин, Анунаки ще изберат по един човек, който да управлява всяка от тези групи. Така са създадени първите човешки царе, който - както ни казва историята - са избрани от боговете. Различните човешки групи получават реазлични езици, така че да им е трудно да се обединят.
Битие 11:6-7 гласи: ,,ето, един народ са, и всички имат един език... нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго".

Едни са пратени в южна Месопотамия, други - в долината на Нил, а трети - в Индостан. Анунаките запазват Синайския полуостров за себе си. След потопа космодрумите в Шумер (днешен Ирак) се намират под водата, така че са построени нови на Синайския полуостров. Тъй като областта е равнина и няма природни отличителни белези, те построяват две гигантски пирамиди в Гиза, в контролният център за космическите им полети е построен на планината Мория (което означава Планина на посоката) на мястото, където се намира днешен Йерусалим. Синът на Енлил Ишку със своя избран народ с това, което днес би се нарекло ,,уоки токи" устройството. Възможно е то да е споменато в Библията, където е наречено Кивотът на завета. Шумерската цивилизация и царуването на анунаките на Земята - според последните редове на шумерските текстове - свършват заради вътрешна война и това, което днес бихме интерпретирали като употреба на ядрени оръжия.

Шумерите пишат:
На земята настъпи бедствие, непознато за човека, което никога дотогава не било изпитвано и на което той не можел да се противопостави. Огромна буря от небесата... унищожителна буря... бушуваща бика, съпроводена от смъртоносна горещина.

В Библията това може би е основата на историята за Содом и Гомор, които били разрушени от експлозия, превърнала жените на Лот в стълб от сол. Шумерските текстове разкриват, че хората са ,,изчезнали" и ,,са се превърнали в пара". Съвременните археолози откриват доказателства за близкоизточни поселища, които са били изоставени около 2040г. пр.н.е., и в някои изворни води до Мъртво море все още има опасно ниво на радиация.
Според Джим Марс в неговата книга
,,Господство и потайност", ,,Идеята, че произходът на човека все още е скрит от нас както от времето, така и по план, естествено е много притеснителна за онези, които са прекарали цялата си професионална кариера в представяне на историята на човечеството като една дълга еволюция от дивака до цивилизования човек. Въпреки това от наличните доказателства е видно, че съвременният човек вероятно едва сега започва да си възвръща познанията, загубени преди много хилядолетия. Изглежда, че частници предисторически познания са оцелели в различни езотерични форми чрез тайните общества... Тези слабо разбрани групи са предавали на следващите поколения не само религиозни концепции, например прераждането или преселението на душите, но и реални познания за архитектурен дизайн, строителство, астрономия, агрономия и история.