Постинг
13.11.2010 23:26 -
Проблема със злото
Сестри и братя,
Позволете ми да ви представя нещо, което нашият брат Стани е представил на нашите форуми.
Ето го: Много хора не приемат съществуването на Бог, заради злото което е в света. Според тях Любящ Бог не би допуснал творенията си да страдат, особено тези които са невинни, за тях това би било несправедливо. Обърнете внимание на тези две думи – “зло” и “несправедливо”, по-късно ще говорим върху тях.
Според християнството има причини поради която Бог позволява да има зло в света. Ще ги разгледаме след малко.
Има два основни проблема със злото, които трябва да се решат – интелектуалният проблем и емоционалният проблем. Интелектуалният - как да се даде рационално обяснение за едновременното съществуване на Бог и злото. Емоционалният - как да се прекрати емоционалната неприязън към идеята за едновременното съществуване на Бог и злото (злото като физическа или емоционална болка и страдание, несправедливост, смърт и т.н.).
Първо – ние не сме на добра позиция да съдим кое е възможно и кое не е, кое е справедливо и кое не е, когато се отнася до въпроса за Божията промисъл за света, тъй като сме ограничени от време, пространство и интелектуален капацитет... Знаем твърде малко.
Да разгледаме библейската история за праведния и чeстен човек Йов, които преуспявал във всичко и имал голяма вяра в Бога, но Бог му отнел всичко което имал – богатство, семейство и дори здравето, за да се изяви силната вяра на Йов, пълното му упование на Бога, което не зависи от материалното, физическото в живота му. Та когато Йов изгубил всичко в живота си, покрит със язви и струпей жена му му казала “Още ли държиш на своята непорочност? Похули Бога и умри!” а той и отговорил “Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме?, Библията казва за тези му думи: “във всичко това Йов не съгреши с устните си”. По късно Йов потънал в пепел и прах, обграден от тримата си близки приятели се обърнал с много дълга реч към Бога, като го питал защо му е причинил всичко това, след като е живял праведно според законите му. Тогава Бог му казал “Къде беше ти когато основавах земята? Кажи ако си разумен” – следват около стотина въпроса които Бог задава на Йов отнасящи се до сътворението и природните закони които е създал, на които Йов не може да даде отговор, тъй като е просто един човек. Бог казал още: “Ще осъдиш ли мене, за да оправдаеш себе си”. Накрая Йов казaл “...говорих за онова което не съм разбирал, за неща пречудни за мене, които не съм познавал....затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел”.... После Бог му върнал здравето и го въздигнал дори по-високо от където е бил като му дал мнoгoкратно повече и богатство и голямо семейство.
Този пример с Йов е в Библията за да ни напомни че ние сме хора а Бог е Бог и ние имаме твръде непълно познание за света, Бог и неговият план.
Нека се замислим върху нещо много важно – ако Бог е пожелал да даде свободна воля на творенията си за да може да се изпълни неговият план, то логично е че трябва да им даде и право на избор, които включва и това да избират между доброто и злото, да познават кое е добро и кое е зло, а личното познание на доброто и злото включва изпитването на добро и зло на собствения гръб. Отделно искам да обърна внимание че от Битие 3-та глава ясно разбираме че Божият план за възпитанието и израстването на човека не е включвал човека да изпитва горчивостта на злото, напротив: “От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня когато ядеш от него ще умреш.”
Една от необходимите предпоставки за любовта е свободната воля. Ето защо се е дала възможност на човека ако желае да престъпи Божията заповед.
Нека обърнем внимание сега на нещо друго – не се знае какви последствия води след себе си някое дори привидно малко и незначително действие. Как се отразява полъхът на крилата на пеперуда в Африка на движението на въздушните маси и дали не създават те ураган в южна Америка? Невероятно? Ами да си представим хипотетично как пеперудата опрашва цвете глухарче, от пърхането й няколко пухкави семенца се отделят и падат под парче гладко стъкло, което цял ден се е нагрявало от слънцето и концентрираният лъч светлина под него създава достатъчно топлина колкото да подпали нещо толкова малко като едно пухкаво семенце на глухарче. Семенцето се запалва за един кратък миг, колкото да даде малка искра която да подпали един единствен стрък суха тревичка в близост, който пък стрък пренася огънчето до по-голяма туфа суха трева, докато не пламва цяла полянка, а от там храстите и дърветата в близост, докато пожарът не обхваща хиляди декари гора. Този огромен пожар пък влияе по определн начин на атомсферното налягане и задвижва глолеми въздушни маси, които пък чрез други предпоставки създават огромен ураган на другия край на Атлантическия океан, в Южна Америка. Но ако не беше малката пеперуда да запърха с крилцата и семето на глухарчето да попадне под нагрятото стъкълце, нямаше да има ураган...
Ние хората и природата сме една невероятно сложна система. Понякога някое необяснимо за нас зло може да води до определени последствия много по-късно във времето и на различно място, като чак тогава да се изясни причината това зло да се случи.
Всичко което се случва с нас и около нас е за да ни се даде знание за Бога и неговият план. Злото в света ни напомня че нещо не е наред. Но по-важното е - чрез нашето страдание достигаме ли до Божието намерение – дали отговаряме с пълно доверие, чувство за зависимост към твореца и с по-дълбока вяра или отговаряме с гняв, непримиримост, с лоши чувства... може би Бог се интересува повече не от това през какво минаваме, а от нашето отношение, нашата реакция.
Библията учи че Бог се е отделил от хората още от изгонването на човека от Едемската градина, но това не значи че Бог не ни наблюдава и няма участие и контрол в това което се случва в света. Просто Бог е проклел и човека и земята под него, като светът е станал едно несигурно място за живот. Ние виждаме как Каин уби брат си – праведния Авел и питаме – защо Бог допусна това? Но Каин трябваше да има свободна воля така че завистта му да пламне в злоба, а тя да го накара да убие Авел. И пак питаме – ок, но това ли заслужаваше Авел за праведността си?... Този въпрос обаче би бил зададен само от човек който има презyмцията че този живот които живеем в момента е единствения. Но Библията ясно изпраща посланието, че Бог е създал хората да живеят вечно. А сега имаме един кратък миг които наричаме живот, но е всъщност само ‘вкусване на живота’, който ни е даден за да ни определи кой ще бъде с Бога и кой не. И каквото ни се случва тук е кратък миг във вечността, защото какво е сто години в сравнение с вечноста? Дори един милион години в срванение с вечността е само кратък миг. Апостол Павел казва във второто си послание до Коринтяни, четвърта глава: “Защото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.” Т.е. Павел ни напомня че нашата скръб на този свят е временна и не може да се сравнява с вечното щастие което е завещано от Създателя за тези от нас които вярват в абсолютните му моралните стойности.
Един много важен въпрос изниква тук – ако Бог не съществува, откъде взимаме обективните морални цености, (морални стойности)?... Без Бог не може да има абсолютни морални стойности които да сa налoжени в съзнанието и съвестта ни. Ако не са от Бога, то тогава тези морални стойности биха били само вторичен продукт на социо-биологична еволюция, или просто израз на личен вкус и разбирания, но тогава такива морални стойности не биха били абсолютни, защото са субективни! Обаче няма съмнение че обективни морални цености съществуват, както съществува безспорно злото, прocтo някои неща в света определено са много погрешни! Без да има Бог и абсолютни обективни морални цености, никoй няма право да казва кое е зло и кое е насправедливо, защото за един едно е зло или несправедливо, но за друг друго би било зло и несправедливо.
И така, тези които имат емоционален проблем с това че не харесват Бог които да позволява да им се случва зло (на тях или останалите хора) са всъщност прегърнали безбожността поради отхвърлянето на цялостната представа за Бога. А тя показва Бог като Любящ Баща, който е споделил нашите страдания в лицето на Исус Христос и мъченическата му смърт.
Истинският проблем със злото е в самите нас – грешни и виновни пред Бога. Така че не Бог трябва да се оправдава пред нас за злото в света, а ние трябва да търсим начин да се оправдаем пред него.
И накрая иска ми се да стигнем до най-важното заключение, помислете много сериозно – Бог е ЕДИНСТВЕНОТО разрешение на проблема със злото!... Ако той не съществува ние сме заключени в свят пълен с безпричинност и неизкупено страдание...
Но Бог още в дълбока древност е открил на хората знание за неговия план за човечеството, както ни е дал и да имаме съзнание и съвест. Бог ни е поканил в братството на безмерното добро и пълното вечно щастие, което ще дойде на нашата планета земя, бъдещият рай които е описан в Бuблията. Нашето завръщане в лоното на Отец зависи от нас. Изборът е наш.
(Изпозлвани са части от лекциятата "Проблемът със злото" на Dr William Craig)
06.11.2010
А ако желаете да се регистрирате и да участват в нашите форуми или просто да четете каквото представяме там-ето адреса им: http://geoelectron.11.forumer.com/index.php
Позволете ми да ви представя нещо, което нашият брат Стани е представил на нашите форуми.
Ето го: Много хора не приемат съществуването на Бог, заради злото което е в света. Според тях Любящ Бог не би допуснал творенията си да страдат, особено тези които са невинни, за тях това би било несправедливо. Обърнете внимание на тези две думи – “зло” и “несправедливо”, по-късно ще говорим върху тях.
Според християнството има причини поради която Бог позволява да има зло в света. Ще ги разгледаме след малко.
Има два основни проблема със злото, които трябва да се решат – интелектуалният проблем и емоционалният проблем. Интелектуалният - как да се даде рационално обяснение за едновременното съществуване на Бог и злото. Емоционалният - как да се прекрати емоционалната неприязън към идеята за едновременното съществуване на Бог и злото (злото като физическа или емоционална болка и страдание, несправедливост, смърт и т.н.).
Първо – ние не сме на добра позиция да съдим кое е възможно и кое не е, кое е справедливо и кое не е, когато се отнася до въпроса за Божията промисъл за света, тъй като сме ограничени от време, пространство и интелектуален капацитет... Знаем твърде малко.
Да разгледаме библейската история за праведния и чeстен човек Йов, които преуспявал във всичко и имал голяма вяра в Бога, но Бог му отнел всичко което имал – богатство, семейство и дори здравето, за да се изяви силната вяра на Йов, пълното му упование на Бога, което не зависи от материалното, физическото в живота му. Та когато Йов изгубил всичко в живота си, покрит със язви и струпей жена му му казала “Още ли държиш на своята непорочност? Похули Бога и умри!” а той и отговорил “Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме?, Библията казва за тези му думи: “във всичко това Йов не съгреши с устните си”. По късно Йов потънал в пепел и прах, обграден от тримата си близки приятели се обърнал с много дълга реч към Бога, като го питал защо му е причинил всичко това, след като е живял праведно според законите му. Тогава Бог му казал “Къде беше ти когато основавах земята? Кажи ако си разумен” – следват около стотина въпроса които Бог задава на Йов отнасящи се до сътворението и природните закони които е създал, на които Йов не може да даде отговор, тъй като е просто един човек. Бог казал още: “Ще осъдиш ли мене, за да оправдаеш себе си”. Накрая Йов казaл “...говорих за онова което не съм разбирал, за неща пречудни за мене, които не съм познавал....затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел”.... После Бог му върнал здравето и го въздигнал дори по-високо от където е бил като му дал мнoгoкратно повече и богатство и голямо семейство.
Този пример с Йов е в Библията за да ни напомни че ние сме хора а Бог е Бог и ние имаме твръде непълно познание за света, Бог и неговият план.
Нека се замислим върху нещо много важно – ако Бог е пожелал да даде свободна воля на творенията си за да може да се изпълни неговият план, то логично е че трябва да им даде и право на избор, които включва и това да избират между доброто и злото, да познават кое е добро и кое е зло, а личното познание на доброто и злото включва изпитването на добро и зло на собствения гръб. Отделно искам да обърна внимание че от Битие 3-та глава ясно разбираме че Божият план за възпитанието и израстването на човека не е включвал човека да изпитва горчивостта на злото, напротив: “От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня когато ядеш от него ще умреш.”
Една от необходимите предпоставки за любовта е свободната воля. Ето защо се е дала възможност на човека ако желае да престъпи Божията заповед.
Нека обърнем внимание сега на нещо друго – не се знае какви последствия води след себе си някое дори привидно малко и незначително действие. Как се отразява полъхът на крилата на пеперуда в Африка на движението на въздушните маси и дали не създават те ураган в южна Америка? Невероятно? Ами да си представим хипотетично как пеперудата опрашва цвете глухарче, от пърхането й няколко пухкави семенца се отделят и падат под парче гладко стъкло, което цял ден се е нагрявало от слънцето и концентрираният лъч светлина под него създава достатъчно топлина колкото да подпали нещо толкова малко като едно пухкаво семенце на глухарче. Семенцето се запалва за един кратък миг, колкото да даде малка искра която да подпали един единствен стрък суха тревичка в близост, който пък стрък пренася огънчето до по-голяма туфа суха трева, докато не пламва цяла полянка, а от там храстите и дърветата в близост, докато пожарът не обхваща хиляди декари гора. Този огромен пожар пък влияе по определн начин на атомсферното налягане и задвижва глолеми въздушни маси, които пък чрез други предпоставки създават огромен ураган на другия край на Атлантическия океан, в Южна Америка. Но ако не беше малката пеперуда да запърха с крилцата и семето на глухарчето да попадне под нагрятото стъкълце, нямаше да има ураган...
Ние хората и природата сме една невероятно сложна система. Понякога някое необяснимо за нас зло може да води до определени последствия много по-късно във времето и на различно място, като чак тогава да се изясни причината това зло да се случи.
Всичко което се случва с нас и около нас е за да ни се даде знание за Бога и неговият план. Злото в света ни напомня че нещо не е наред. Но по-важното е - чрез нашето страдание достигаме ли до Божието намерение – дали отговаряме с пълно доверие, чувство за зависимост към твореца и с по-дълбока вяра или отговаряме с гняв, непримиримост, с лоши чувства... може би Бог се интересува повече не от това през какво минаваме, а от нашето отношение, нашата реакция.
Библията учи че Бог се е отделил от хората още от изгонването на човека от Едемската градина, но това не значи че Бог не ни наблюдава и няма участие и контрол в това което се случва в света. Просто Бог е проклел и човека и земята под него, като светът е станал едно несигурно място за живот. Ние виждаме как Каин уби брат си – праведния Авел и питаме – защо Бог допусна това? Но Каин трябваше да има свободна воля така че завистта му да пламне в злоба, а тя да го накара да убие Авел. И пак питаме – ок, но това ли заслужаваше Авел за праведността си?... Този въпрос обаче би бил зададен само от човек който има презyмцията че този живот които живеем в момента е единствения. Но Библията ясно изпраща посланието, че Бог е създал хората да живеят вечно. А сега имаме един кратък миг които наричаме живот, но е всъщност само ‘вкусване на живота’, който ни е даден за да ни определи кой ще бъде с Бога и кой не. И каквото ни се случва тук е кратък миг във вечността, защото какво е сто години в сравнение с вечноста? Дори един милион години в срванение с вечността е само кратък миг. Апостол Павел казва във второто си послание до Коринтяни, четвърта глава: “Защото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.” Т.е. Павел ни напомня че нашата скръб на този свят е временна и не може да се сравнява с вечното щастие което е завещано от Създателя за тези от нас които вярват в абсолютните му моралните стойности.
Един много важен въпрос изниква тук – ако Бог не съществува, откъде взимаме обективните морални цености, (морални стойности)?... Без Бог не може да има абсолютни морални стойности които да сa налoжени в съзнанието и съвестта ни. Ако не са от Бога, то тогава тези морални стойности биха били само вторичен продукт на социо-биологична еволюция, или просто израз на личен вкус и разбирания, но тогава такива морални стойности не биха били абсолютни, защото са субективни! Обаче няма съмнение че обективни морални цености съществуват, както съществува безспорно злото, прocтo някои неща в света определено са много погрешни! Без да има Бог и абсолютни обективни морални цености, никoй няма право да казва кое е зло и кое е насправедливо, защото за един едно е зло или несправедливо, но за друг друго би било зло и несправедливо.
И така, тези които имат емоционален проблем с това че не харесват Бог които да позволява да им се случва зло (на тях или останалите хора) са всъщност прегърнали безбожността поради отхвърлянето на цялостната представа за Бога. А тя показва Бог като Любящ Баща, който е споделил нашите страдания в лицето на Исус Христос и мъченическата му смърт.
Истинският проблем със злото е в самите нас – грешни и виновни пред Бога. Така че не Бог трябва да се оправдава пред нас за злото в света, а ние трябва да търсим начин да се оправдаем пред него.
И накрая иска ми се да стигнем до най-важното заключение, помислете много сериозно – Бог е ЕДИНСТВЕНОТО разрешение на проблема със злото!... Ако той не съществува ние сме заключени в свят пълен с безпричинност и неизкупено страдание...
Но Бог още в дълбока древност е открил на хората знание за неговия план за човечеството, както ни е дал и да имаме съзнание и съвест. Бог ни е поканил в братството на безмерното добро и пълното вечно щастие, което ще дойде на нашата планета земя, бъдещият рай които е описан в Бuблията. Нашето завръщане в лоното на Отец зависи от нас. Изборът е наш.
(Изпозлвани са части от лекциятата "Проблемът със злото" на Dr William Craig)
06.11.2010
А ако желаете да се регистрирате и да участват в нашите форуми или просто да четете каквото представяме там-ето адреса им: http://geoelectron.11.forumer.com/index.php
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 412
